Това обаче трябва да се прави, за да се създаде у детето навик, че посещението на зъболекарския кабинет е нещо обичайно и че няма нищо притеснително в това. Най-често децата стигат до нас, когато имат проблем и то сериозен, обикновено съпроводен с болка. Тези посещения са доста трудни както за зъболекарите и родителите, така и за децата, които и без това са напрегнати и изнервени от болката, а в същото време трябва да се справят със страха от неизвестното.

Доста често първите думи на родителите са: „Защо да лекуваме тези зъби? Нали са временни и ще се сменят. Не може ли просто да ги извадим или да ги оставим така?“

Отговорът е "Не".

Въпреки че това са временни зъби и им предстои смяна, те трябва да бъдат лекувани както постоянните. Лечението може да включва правене на обтурации, когато се касае за зъбен кариес или енодонтско лечение в случаите на пулпит, периодонтит и гангрена.

Съществуват редица причини - естетични, физиологични и функционални, поради които е нужно детските зъби да бъдат лекувани.

Колкото и да е чаровно едно дете, едва ли би ни било симпатично, ако е с черни и развалени зъби, когато се усмихне.

Здравите временни зъби са от значение за сдъвкването на храната и оттам по доброто и пълноценно хранене. Освен това те имат отношение към артикулацията и е особено важно да са здрави и налични в тази възраст, когато децата се учат да изговарят звуците правилно.

Една от основните функции на временните зъби е да ръководят правилният пробив на постоянните. Ако настъпи преждевременна загуба на един временен зъб, преди да е дошло време на постоянния под него да пробие, то тогава съседните на липсващия се разместват като най-често се доближават и заемат част от празното място. Обикновено това създава дефицит на място за постоянния зъб, когато той е готов да изникне. Казано по друг начин - временните зъби играят роля на местопазители за заместващите ги постоянни зъби.

Например при преждевременна загуба на петия временен зъб (V), шестия постоянен зъб (6), който пониква на 6-годишна възраст се наклонява към празното място и по този начин пречи на нормалното израстване на петия постоянен зъб (5), което трябва да настъпи около 10-12 годишна възраст. Снимка 1: III, IV, V – временни зъби; 3,4,5,6,7 – постоянни зъби

Ако някой млечен зъб има кариес, е препоръчително да бъде направена обтурация за да се спре разпространението на кариозния процес и да се избегнат усложнения, каквото е пулпитът например. Ако все пак се стигне до това състояние се прави ендодонтско лечение на временния зъб и след това обтурация. Лечението на млечните зъби се прави и за да се избегнат неприятни ситуации, при които развалените зъби започват да болят и се налага посещение на зъболекаря по спешност. Освен това нелекуването на временните зъби може да  доведе до абсцес или други усложнения, които да нарушат нормалното развитие на постоянните зъби.

Ако все пак по някаква причина се наложи даден времен зъб да бъде изваден, зъболекарят трябва много добре да прецени дали не е нужно да се изработи и постави някакъв вид местопазител за да не се наруши нормалният пробив да постоянните зъби.

Развалените временни зъби трябва да бъдат лекувани.

Децата трябва да бъдат водени на редовни профилактични прегледи дори родителите да не забелязват някакви проблеми. Когато водите детето си на зъболекар по никакъв повод не използвайте думите „Няма страшно! Няма да боли!“. Тези думи се засаждат в съзнанието на детето и то дори никога да не е ходило на зъболекар или да не му е правено нищо започва да мисли за зъболекарския кабинет като страшно място, където вероятно ще има болка.